Макар да не съм ученик в училище, съм такъв в живота. Всеки ден попадам на нови идеи, книги, факти, хора, които ме вдъхновяват – и искам да ги запомням. Но не винаги се получава. Чета нещо с интерес, а след час сякаш никога не съм го срещал. Това нормално ли е?
Дълго време се борех с този проблем, докато не открих, че причината не е в мен, а в начина, по който уча. Препрочитането и подчертаването – уж „изпитани“ методи – се оказва, че не са ефективни. Те създават илюзия и фалшиво чувство, че си запознат с учебния материал. Развиваш измамно усещане за майсторство. Подлъгваш се, че познанията ти за думите в текста са признак за разбиране на концепциите, но това не е така.. Спомням университетските си дни, когато подчертавах почти всяка линия в учебниците, мислейки, че по този начин се подготвям за изпитите. По-късно разбрах, че просто оцветявам страниците.
За щастие, съществуват по-добри начини. Сега нека се потопим в трите метода, които работят и помагат да учиш по-бързо и да запомняш за по-дълго.
Метод 1: Практика на възстановяване / Тестване
През далечната 1917 г. група ученици в 3, 5, 6 и 8 клас били помолени да изучават кратки биографии от “Кой кой е в Америка”. Те били разделени в различни групи: в първата учениците просто четяли текста, докато другите групи те прекарвали различно количество време в четене, след което паузирали, поглеждали нагоре и повтаряли какво са прочели. След това групите били тествани. Тези, използващи тестване докато четат, запомнили повече информация от тези, които само препрочитали. Най-добри резултати постигнали тези, които прекарали 60% от времето си в тестване.
Тези резултати са потвърдени в стотици експерименти след това и са едни от най-устойчивите открития в психологията на ученето. Какво означава това за теб? Тестовете не са просто начин да оцениш какво знаеш, а изключително ефективна учебна стратегия. Мозъкът ти учи по-добре, когато се опитваш да възстановиш информацията, отколкото когато се опитваш да я зубриш чрез препрочитане.
Следователно ако искаш да запомниш текста, който четеш – тествай се. Прочети една страница и след това провери какво и колко си запомнил. Всъщност, изследванията показват, че практиката за възстановяване на прочетеното или тестване на момента помага и по предмети, за които не знаеш нищо.
Например: задавам ти въпрос за аеронавтика като предполагам, че не си аеронавт, а после ти давам текст по темата. Още с първия прочит, въз основа на зададения въпрос, мозъкът се подготвя да отговори и да приеме информацията и ти помага да я усвоиш по-добре прочетеното. Мозъкът има задача и се старае да я реши и анализира целенасочено, което се отразява на разбирането ти по темата.
Има един малък недостатък – това изисква повече усилия, отколкото просто да прегледаш или подчертаеш и затова може да се почувстваш по-малко ефективен в момента, в който го правиш. Това може да те накара да се върнеш към старите навици, но сега вече знаеш това, така че няма да се случи, нали?
Този магичен метод работи още по-добре, при нарастваща трудност. Нарича се „желана трудност“ – колкото повече се напрягаш, за да възпроизведеш информацията, толкова по-добре я запомняш и разбираш. Само един такъв процес на учене чрез тестване може да подобри паметта за цели 9 месеца, а при редовно прилагане ефектът може да се запази до 8 години.
Следващото ниво е повтарянето на метод 1, множество пъти – това се нарича „разпределено учене“, което е метод 2.
Метод 2: Разпределено учене
Представи си, че трябва да научиш нова тема по математика. Едната възможност е да прекараш цял ден, опитвайки се да разбереш всичко наведнъж. Другата е да учиш по малко в три различни дни, като оставяш време между тях.
Отново, учени направили експеримент с ученици, за да проверят кой метод е по-ефективен.
Резултатът?
Групата, която разпределила ученето си в три дни с почивки между тях, постигнала двойно по-добри резултати в теста след четири седмици.
Защо се получава така?
Колкото повече си припомняш дадена тема с течение на времето, толкова по-добре я запомняш. Разпределянето на ученето помага на мозъка да обработи и запази информацията по-ефективно, отколкото ако се опитваш да научиш всичко наведнъж.
Това явление се нарича „ефект на разпределяне на времето“ и е едно от най-надеждните открития в науката за ученето. Ако искаш да запомняш по-добре, разпредели учебните си сесии и не се опитвай да научиш всичко в последния момент!
Метод 3: Променлива практика
Третият метод за учене е променливата практика. Да речем, че се подготвяш за състезание и тренираш усилено. Ако правиш само едно и също упражнение цял ден, тялото ти ще свикне, но няма да станеш добър във всичко, което спортът изисква. Ако обаче редуваш различни упражнения за сила, бързина и издръжливост – ще развиеш много повече умения и ще постигнеш по-добри резултати.
С ученето е същото. Ако се фокусираш само върху една тема твърде дълго, ще ти е скучно и дори ще ти е по-трудно да запомняш. От друга страна, ако разнообразяваш – учиш малко математика, после история, след това биология (образно казано) – мозъкът ти работи по-ефективно и помни повече.
Учените са доказали, че този метод на „променлива практика“ прави ученето по-лесно и резултатите – по-добри. Въпреки че може да ти се стори странно в началото, смяната на темите помага на мозъка да обработва информацията по-дълбоко. Затова не се фиксирай само върху едно нещо – редувай различни предмети и ще учиш по-бързо и по-ефективно!
Заключение:
Предполагам, че ако си стигнал толкова далеч в статията, ти си мотивиран да учиш по-бързо и ефективно. Използвай методите, предложени по-горе и разпредели времето си разумно.
Запомни – ученето е изкуство, а правилните техники го превръщат в ефективен и вдъхновяващ процес!
КРАЙ.
